TARGOVISHTE.BG НАЧАЛО | КОНТАКТ | ФОРУМ | КАРТИ |

ЛОКАЛНО ТЪРСЕНЕ




T A R G O V I S H T E * * * M U N I C I P A L I T Y






ISO 9001:2008


ISO 14001:2004


С лице към хората








Събота, 18 ноември 2017 / ИЗЛОЖЕНИЕ
ТЪРГОВИЩЕ-ПАНАИРИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
Добре дошли в официалния сайт на Община Търговище !!!
0601 68 612 - "Горещ телефон" за въпроси, предложения, жалби, проблеми по специфични теми, сигнали за нарушения /8.00-12.00 часа и 13.00 – 17.00 ч. в работен ден/
0601 68 646 - Телефон за корупционни сигнали
0601 6 35 85 - Дежурен в Общинския съвет за сигурност /денонощно/.

ПАНАИРИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Панаирите се появяват през Средновековието като центрове на търговския обмен между отдалечените и затворени феодални стопанства. Провеждат се на определени места, най-често свързани с религиозни събития и обичаи от езически или християнски произход. Обикновено съвпадат по време с храмовите празници на църкви и манастири. Основен вид търговска дейност в началото е натуралната размяна на стоки между производителите. За представителите на феодалната класа интерес представляват пътуващите търговци от далечни места с предлаганите от тях вносни стоки, главно предмети на разкоша. В началото на XIII век цар Иван Асен е устройвал всенародни търгове в престолния Търновград. Широка известност имат и панаирите в Сливен, Узунджово и Пазарджик.

Ескиджумайският панаир възниква формално като развитие и продължение на една местна традиция, но по същността си е отражение на стопанските и обществени промени, протичащи в Османската империя. Те са предизвикани от задълбочаващата се криза в аграрните отношения, политическите институции и в армията, както и от опитите на турските политически върхове за провеждане на реформи във всички сфери.

В началото на XVIII в., успоредно с вътрешните катаклизми, сериозно се променя и международното положение на империята. Европейските капиталистически държави, заети със своите вътрешни проблеми и с уредбата на колониалните си владения, започват да възприемат Ориента вече не като полесражение между религии и култури, а като сфера за разширяване на търговията и стопанското влияние.

Икономическият анализ на периода сочи засилено търговско проникване на Англия, Холандия и Франция, които първи се възползват от режима на капитулациите. След неговото разширяване, в борбата за широките имперски пазари се включват Русия и Австро-Унгария, и до 1784г. Турция има сключени търговски договори с повече от десет държави. Упадъкът и децентрализацията на империята улесняват проникването на новите буржоазни отношения и трайното им установяване и развитие, отначало в християнските провинции, а впоследствие и на цялата й територия.

Засилените търговски контакти и новите икономически условия водят до промяна и на характера на стокообмена. За нуждите на европейската капиталистическа манифактура, освен традиционните вълна, кожи и восък, се засилва търсенето и изкупуването в големи количества на памук, тютюни, коприна, дървен материал, зърнени храни, технически култури.

Постепенно в тези процеси са въвлечени и българските земи. Интензивната външна търговия съдейства и за оформяне на каналите на вътрешно-търговската мрежа. Първоначално тя обслужва обмена между градовете и селата, между отделните стопански райони и осигурява пласмент на европейски стоки, внесени от чужди търговци. Разширяването й дава възможност, по обратния път, българските стоки да намерят своите пазари в по-широки географски граници. Увеличеното местно производство и засиленият стокооборот извикват на живот както нови търговски отношения, така и нови форми за тяхното осъществяване.

Големите градове и новосъздадената след реформите в империята редовна армия, стават основни потребители на селскостопански и занаятчийски произведения. За задоволяване на техните нужди възникват и редица тържища, на които, освен директни продажби на големи количества стоки, се сключват и сделки за предстоящи периоди. Участието на държавните закупчици, освен ангросистите, привлича и средните и дребни търговци с правените отстъпки в цените на едро, както и преките местни производители, с възможността за изкупуване на цялата им продукция. Редовното провеждане на подобни търговски срещи, се явява допълнителен стимул за развитието на селското стопанство, занаятите и търговията в прилежащите им региони.

Като такова ежегодно средище на икономическия живот в Североизточна България се оформя и панаирът в Ески Джумая.

Едно от преданията за възникването на панаира ни връща към средата на XVIII век. В първите дни на месец май, местното население редовно устройвало край града надпрепусквания с коне. Според тогавашния обичай конските “кушии”, редувани с угощения, пехливански борби и увеселения, продължавали цяла седмица. Освен гостите и жителите на града, за да погледат или да участват в състезанията, пристигали и много любопитни зрители от околните села. На един такъв празник, в дните около Гергьовден, ескиджумайският аянин поканил и шуменските първенци. Стичането на толкова хора на едно място давало добра възможност на предприемчиви кафеджии и продавачи на дребно от града да увеличат и оборота и печалбите си. Възможност, която те, с верния си пазарен нюх не пропуснали. И около шатрите на големците, и сред насъбрания народ винаги се намирали зажаднели и огладнели гости, за които обслужването на място било добре дошло.

Всяка пролет кушията събирала многобройна публика. За нейните нужди постепенно били устроени кафенета и сергии за храни и напитки. Не спирала и разносната търговия. От година на година все повече хора и от по-отдалечени места се стичали тук в началото на май и това естествено стимулирало търговията с различни стоки, на първо място - с добитък. Надпрепускването на най-бързите коне от региона, представители на най-добрите породи, било едно нескрито състезание между стопаните им. В почивките между надбягванията се договаряли замени и продажби на жребци и кобили. Покрай конете посетителите на кушията започнали търговия и с едър и дребен рогат добитък, която особено се засилила след появата на прекупвачите на едро. Постепенно се включили производители и търговци на селскостопански произведения, започнали да изнасят за продан стоката си и занаятчии от града: сарачи, грънчари, абаджии.

Въпреки, че конните състезания се провеждали до към 1840 г, останала жива традицията панаира да се нарича “кушия” и да започва с т.нар.” камшик панаир” или “хайванпазар”, който дава сериозен тласък за разви-тието на скотовъдството в региона. Дори по резултатите от него се прогнозирал и стокооборота на целия панаир.

 
нагоре | назад | за печат













(C) 2006-2007, Всички права запазени - Община Търговище
Последно обновление: 2009-11-05 11:15
Web Design & Programming : stesoft@gmail.com
bogo@3soft-bg.com