TARGOVISHTE.BG НАЧАЛО | КОНТАКТ | ФОРУМ | КАРТИ |

ЛОКАЛНО ТЪРСЕНЕ




T A R G O V I S H T E * * * M U N I C I P A L I T Y






ISO 9001:2008


ISO 14001:2004


С лице към хората








Сряда, 22 ноември 2017 / ИЗЛОЖЕНИЕ
ТЪРГОВИЩЕ-XVIII-XIX ВЕК
Добре дошли в официалния сайт на Община Търговище !!!
0601 68 612 - "Горещ телефон" за въпроси, предложения, жалби, проблеми по специфични теми, сигнали за нарушения /8.00-12.00 часа и 13.00 – 17.00 ч. в работен ден/
0601 68 646 - Телефон за корупционни сигнали
0601 6 35 85 - Дежурен в Общинския съвет за сигурност /денонощно/.

ПАНАИРЪТ ПРЕЗ XIX век

Много важен период в развитието на града и панаира е свързан с управлението на Мидхат паша. Този известен турски държавник и реформатор, по-късно и велик везир, управлява за известно време новосъздадения Дунавски вилает с център Русчук. Като политик с модерно мислене, той оценява първостепенното значение на съобщенията и търговските връзки за развитието на кръстопътния регион. Между многобройните му начинания е първата в нашите земи жп линия Русчук-Варна, построена от английски инженери през 1864-1866 г. Прокарано е новото трасе на пътя от Русе през Разград и Ески Джумая за Ямбол, Одрин и Истанбул. Градовете в областта са свързани с телеграфни линии и през май 1867г. е открита телеграфната станция в Ески Джумая. Започва модерно строителство на обществени сгради, благоустрояване на терени, прокарано е и улично осветление.

От темповете на обща модернизация и развитие изостава панаирът. Тясното място в чертите на града е крайно недостатъчно за напрекъснато увеличаващия се брой търговци, купувачи и стоки. Хаотично построените дюкяни, са затворени почти през цялата година. Освен че са неугледни на вид, в случай на пожар, те представляват и опасност за съседните сгради. В този дух е и съдър-жанието на писмото-молба, изпратено от търговците-изложители през 1867г. до Мидхат паша. За подобряване на условията за провеждане на панаира русенският валия издава заповед за неговото преместване на около два километра северно от града.

Предварително е изготвен застроителен план, според който, цялото определено място е оградено с висок каменен зид и охраняеми порти. На притежателите на дюкяни и ханища в стария панаир са дадени в замяна нови места, а останалите са разпродадени чрез търг, обявен в печата. Разходите за строителството на голямата оградна стена се поделят между търговците, според площта на дюкяните. А тя е различна и зависи от мястото им.

Територията на панаира е разделена от “улици” на 23 правилни четириъгълника - “квартали”. Във всеки квартал има по 46 места за дюкяни от по 40 кв. аршина. Местата покрай оградата (144 на брой) са по-големи - по 96 кв. аршина. Общият брой на дюкяните достига 1202, изградени еднообразно от камък, кирпич и дървен материал и покрити с керемиди. Планът на Мидхат паша предвижда още построяването на джамия в центъра и кервансараи в четирите ъгли, но не е осъществен до край. От двете страни на южната порта, през която се влиза от града, има две административни сгради. В тях се разполагат търговският съд и полицейските служители, които отговарят за поддържането на реда. В източната част на панаира е ханът на Алекси с гостилница, 40 стаи за нощувка и обори за добитъка. Изкопани са няколко кладенеца, построени са фурни за хляб.

Вечер, след приключване на търговията, портите на панаира се затварят и въоръжена стража пази стоките и следи за спазване на реда. За охрана на района на панаира и за предотвратяване на разбойнически нападения, по пътищата към него патрулират подразделения от редовната армия, които квартируват около стените на панаирното градче.

Впоследствие този модерен за времето си план за териториално разположение и организация на търговската и административна дейност, в умален мащаб, е използван, по нареждане на Мидхат паша и при обновяването на панира в град Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). Той, макар и по-малък, също се прави ежегодно, като неговите организатори определят началната му дата според закриването на Ескиджумайския.

Панаирите, като фактор на стопанския живот, вече дават своя принос за цялостното развитие на региона. Създаденото в Русчук Речно управление със средства, набрани от таксите на панаирите в Кара Су (дн.Черна вода) и Ески Джумая, закупува първите 4 парахода и 15 шлепа, с което слага край на монопола на Австрийското параходно дружество.


От 1868 г. панаирът се провежда на новото място и жъне плодовете на модернизацията. Огромната търговска площ, новата организация, гарантираният ред и сигурност привличат повече от 800 търговци, стоки за 100 милиона гроша и над 2000 посетители. Доставени са произведения от Англия, Австро-Унгария, Русия, Одрин, Истанбул, Дамаск, Мека, Сливен, Габрово и Търново.



Придобили голяма известност, градът и панаирът привличат вниманието и на прочутия унгарски пъте-шественик и изследовател Феликс Каниц. Интересът му към новите условия и възможности на българите за
по-тесни контакти със Западна Европа го довежда в Ески Джумая на два пъти - през 1872 и 1874г. Второто му посещение е изцяло посветено на проучването на панаира. Впечатленията си той публикува през 1882г. в пътеписа “Дунавска България и Балкана”, където намираме едно от най-подробните описания на разположението, организацията на панаира и предлаганите стоки.

“Ескиджумайският панаир е за Североизточна България това, което е Узунджово за средна Тракия. Тук се събират търговци от Цариград и Мала Азия, даже и от Персия. След четвърт час път от града, аз се намерих пред главния вход на една четвъртита ограда, пред стража от низами. До самата врата има здание, в което пратеникът от русенското търговско съдилище и кадията, решават бързо и без никакво писане всеки възникнал търговски спор. Тук е и канцеларията на каймакама
(околийски началник), който ежедневно, заедно със секретаря си, от заран до вечер е претрупан с работа. Научих още, че търновският мютесарифин, както и русенския валия, вече били посетили панаира, както всяка година. Каймакамът, след като ми прегледа фермана, ме прие много любезно и предложи да ми даде един “чауш”, за да ме разведе из панаира; аз, обаче, учтиво отказах и побързах, придружен от своя драгоман, да се отправя към дюкяните.

Ескиджумайският панаир започва на 4 и продължава до 18 май. Почти две трети от обширното панаирно пространството е заето от дюкяни, чиито наем зависи от наплива на посетители на панаира. При голямо стечение на търговци той достига и до 2500 гроша. В неблагоприятни години, обаче, много дюкяни остават празни. По-солидните постройки са обикновено притежание на на видните едри търговци от този край: Димитър Златев (виенски стоки), Г.Хаджи Аргироглу от Филипопол, Едуард Хайлер (английски гвоздеи и дрогерия), Ф.Карадунчов (ориз, дрогерия, американски петрол) от Константинопол и др.

За произхода на стоките, донесени на панаира съм направил следните бележки: посредством параходи по Дунава, само през Русчук са били пренесени 10 000 центнера различни изделия. Много по-големи товари бяха пристигнали през Варна от Константинопол,освен това през Балкана прииждаха кервани натоварени коли от Салоника, Адрианопол, Филипопол и други места.

Специално от Виенските стоки в най-значителни количества се предлагаха: хамути, груби кърпи, метални предмети, пъстро изписани ракли, четки и т.н. Освен това - виенски шалове, златотъкана бродерия, изкуствени цветя, сукна от Силезия, кибрити, хартия за цигари, фесове и стъклени чаши от Чехия, евтини петролни лампи, сребърни предмети от Китай, мастило и Хофманови капки от Пеща, желязо на пръти и хартия от Унгария.

Чрез посредничеството на гръко-арменските комисионери от Манчестър бяха пристигнали памучни прежди, английски тюрбани, бродерии, грубо платно и по-фино, понякога цветно щампирано в местни фабрики, например в Кипър. От Англия- стоманени изделия: гвоздеи, игли, триони. От чужди фабрики видях още: евтини памучни платове на раета от Саксония, метални изделия от Рейн, джобни и стенни часовници от Швейцария, техни имитации от Франция, железни и месингови катинари от Русия.

От местните стоки, със своето качество и красив външен вид ме изненадаха белите платна с цветни ивици от Ески Загра, синьо-бели карирани платове, орнаментирани в кафяво дамаски от Пирдоп, обикновени метални изделия от Габрово и Шумен, юзди, седла и хамути от Цараград.

Търговците предлагаха за продан на едро и дребно бои, захар от Марсилия, холандски стеаринови свещи и сол от Влашко, Трапезундски шалове (по 15 наполеона оката), ирански тютюн (по 18 гроша оката), къна от Дамаск (по 7 гроша оката) кокосови орехи от Мека по
5 гроша единия и пр.

Пъстрите етикети на много езици, върху които открих дори първописмото на Библията, и лъщящите, пришити със златни и сребърни нишки марки, са много популярни сред ориенталците и извънредно много улесняват продажбата на стоките.

На панаира меренето и тегленето се извършва в повечето случаи с местни мерки и теглилки: аршинът, или лакът, е турска пазарна мярка за дължина равна на 0,68 м., една ока е равна на 1,229 кг. Стойностната мярка за златните и сребърни монети, която в турските провинции е твърде различна, се определя от курса в Константинопол.

Амбулантни банкери, застанали зад малки маси по ъглите на квадратите от бараки, се грижеха за обмяната на различни видове пари от всички страни, намиращи се в обращение в Турция. Голям брой писари, снабдени с необходимите книжа, сключваха сделките по законен път.

 
нагоре | назад | за печат













(C) 2006-2007, Всички права запазени - Община Търговище
Последно обновление: 2009-11-05 11:15
Web Design & Programming : stesoft@gmail.com
bogo@3soft-bg.com