Панаирът в края на XIX и началото на XX век

В този период на възходящо развитие провеждането на Ескиджумайския панаир е прекъснато от Руско-турската освободителна война и последвалите я съдбовни за България исторически събития. По време на отстъплението на турските войски, населението на града и многобройните бежанци стават жертва на башибозушко клане, обири и насилия. Опожарени са българската махала по десния бряг на р. Врана, градската чаршия и панаирното градче. Загиват около 500 мирни жители, изгарят десетки къщи и над 400 дюкяни и складове със стоки.

Но още в началото на 1880г. финансовият министър на Княжество България, Григор Начович, внася предложение за възстановяването на панаира.

Княжеският указ, с дата 10 януари 1880г., постановява да се провежда ежегодно “търг” в Ески Джумая. Определена е дата за откриването му - 1 май и про-дължителност - 8 дни. Русен-ският губернатор е задължен да увеличава полицейската и военна власт в града през това време, а за изпълнението на указа отговаря лично министърът на финансите.

Ползата от възстановените търговски връзки и оживения стопанския живот в региона е очевидна. Но се намират и някои търговци, главно от града, за които не е изгодно мющериите да се снабдяват със стоки за цяла година на панаира и по-рядко да посещават дюкяните им през останалото време. На страниците на печата и с прошения до всевъзможни инстанции те повеждат целенасочена кампания за закриването му.

Привържениците на панаира, обединени от ясното съзнание за ползата от него, на свой ред, отстояват правото му на съществуване, докато на 25 октомври 1883г., след специално заседание на Министерския съвет, неговият председател уведомява с писмо министерството на вътрешните дела че: “Уничтожението на Ески Джумайский панаир е невъзможно!“

1883 г. е изключително успешна и за търговската дейност на панаира. Особено за продажбите на аби и гайтани, стоки, които са изчерпани цели пет дни преди края му. Засилено е и търсенето на добитък. Въпреки високите цени, са продадени 6000 глави от всякякъв вид. От всичките 2000 търговци, само 30 души са от Ески Джумая. В дните на панаира, общината получава приход от данъци и такси около 12000 лева - повече от една трета от годишния й бюджет.*

От следващата година, всички дейности осъществявани по време на панаира, са подчинени на “Правилник за реда на годишния панаир в гр. Ески Джумая”, приет и утвърден от Министерството на вътрешните дела на 27 април 1884г. В него се фиксират видът и размерът на дължимите такси, които ще се събират в полза на общината, определят се категориите търговци и редът за ползване на търговската площ. Задължителни за всички сделки са мерките: за мерене-аршин, за теглене-ока и кантар, а за разплащанията-правителственият курс на монетите. Правилникът още забранява пушенето, хазарта и отварянето на публични домове. С грижите за реда и тишината е натоварена местната полиция.