В началото на XX век

Най-пълна картина на Ескиджумайския панаир от началото на века дава публицистът и изследовател Васил Атанасов.

Роден на 15 август 1857г. в Стара Загора, той получава образованието си в Пражката политехника, а после завършва и химия във Виена. След завръщането си в България започва работа във финансовото министерство, като началник на отделение за търговия, индустрия и занаяти. В.Атанасов е първият редактор на “Списание на Българското икономическо дружество” и на вестник “Нашето първо изложение”, отразяващ подготовката и протичането на първото Пловдивско изложение от 1892 г.**

През 1906 г. той прекарва няколко месеца в Ески Джумая, с цел да посети и проучи панаира и възможностите, които той предоставя. Събрания фактически материал, и направените изводи и препоръки, Васил Атанасов публи-кува в книгата си “Ески-Джумайский панаир 1906г., 1 до 8 май”, издадена през същата година в София.

За написването й, освен личните си наблюдения и записки, авторът използва и официалните данни, предо-ставени му от общинското управление.

Изложението започва с кратко описание на пана-ирите от средновековието и анализ на причините за тяхното отмиране под натиска на интензивното производство, засилената конкуренция и модерните транспортни връзки. Като безспорен пример, е посочен Узунджовският панаир, чиято история приключва само няколко години след откриването на източните железници. Според автора, макар и сериозни, промените не се отразяват така пагубно върху търговията със стоки, които поради характера си на специално местно производство, или поради еднаквото качество и цени, устояват на външната конкуренция. Сред тях на първо място са добитъкът и вълната, абите и шаяците, платната, чергите и килимите.

Панаири, на които се осъществява подобна търговия, дават възможност да се проучи нивото на селското стопанство и промишлеността в прилежащите им региони. С методическата и финансова помощ на Промишления музей и търговските камари, те могат да се превърнат в областни изложения и центрове за пропаганда на местното производство.

След кратки сведения за историята на града и панаира, В. Атанасов излага наблюденията си за провеж-дането му през 1906г. Един от основните моменти на които спира вниманието си, е този за данъците и таксите. “Интизап” е общинският налог от 2 % върху продажната стойност на едрия добитък. В случай на замяна данъкът се събира само върху доплатената разлика, а при равностойна размяна е 1 лев. “Серги парасъ” е таксата за местата, които общината отстъпва на продавачите.

Понеже размерът й не е определен в никой закон и не подлежи на съгласуване и утвърждаване от други инстанции, може да бъде сериозен фактор за отблъскването на търговците, или за тяхното привличане и оживяване на панаира. През 1906 г., размерът на “серги парасъ” е определен от петчленна комисия с участието на двама представители на търговците и трима от общината. Според количеството и вида на предлаганите стоки и услуги са определени 10 разряда със съответните вноски:



1. Търговци със стоки

на едро (ангросисти) от 20 до 100 лева

2. Търговци на дребно,

сарачи, дрехари, обущари,

панорамаджии и акробати,

ковачи, хлебари, кръчмари от 10 до 50 лева

3. Сарафи и бижутери

с вносни изделия от 10 до 40 лева

4. Златарите с местни

и собствени изделия от 1 до 5 лева

5. Търговци на дреболии

и тютюн от 4 до 10 лева

6. Разносна търговия от 1 до 4 лева

7. Бозаджии, кафеджии,

продавачи на сено от 1 до 5 лева

8. Съдържатели на

шантани и кючици от 20 до 30 лева

9. Свирачи, певци и

певици в кръчмите по 50 ст. на ден

10. Файтонджии 15 лева

каруцари 10 лева

талигари 5 лева



Както винаги, продажбата на добитъка в първите дни формира доходите на селяните и определя реализацията и на останалите стоки. Продаден е добитък за 703 559 лв., а от докараните колониални, манифактурни и други стоки за 1 557 674 лв., са продадени половината. Продажбите възлизат на 1 461 659 лв., без в това число да влизат каруците, веялките, сандъците и стоките на промишления музей. Значителна полза от панаира извличат и железниците, с прихода от допълнителните над 200 вагона товари и пътници само за 10 дни.

Що се отнася до разположението на панаира, впечатление прави групирането на дюкяните в чаршии, според стоките и занаятите. То е отражение на запазените еснафски традиции, улесняващи и купувачите, и продавачите при спазването на общите правила в търговията и разрешаването на възникнали проблеми.

На същия принцип, в 30 категории, автора разглежда представените фирми и търговци, като не пропуска да отбележи вида, качеството и цената на стоката. Коментарът му съдържа и препоръки за защита и подпомагане развитието на занаятите.

Не остава без внимание и животът извън търговията. След приключване на сделките, и търговци и посетители на панаира, могат да видят всякакви циркове, музеи, акробати, шантани, ориенталски кючеци. Чака ги богат избор от гостилници: от обикновени кебапчийници, до модерни ресторанти с ацетиленово осветление. Картината допълва оглушителния шум от смесването на разноезичен говор, ориенталски песни и мотиви от оперети.

Малката, но съдържателна книжка, завършва с извода, че Ескиджумайският панаир има своето място и роля в стопанския живот на страната. А правителството и местната власт могат, и има с какво да помогнат за неговото развитие.

В следващите години панаирът в Ески Джумая запазва ролята си в ежегодната търговия с добитък, манифактурни и колониални стоки, макар и при сериозен спад в обема на търговските операции и в асортимента на стоките. Силно стеснен е и географският район на неговото вляние. Тези факти, произтичащи от общите икономически условия в началото на второто десетилетие на века, дават почва за възраждане на идеята за неговото закриване. Освен местната общественост и периодичния печат, с проблема се занимават и членовете на Варненската търговско-индустриална камара.* Те провеждат анкети и разисквания за икономическата целесъобразност на панаирите. През 1911г. на страниците на специализирания “Варненски търговски вестник”, излиза материал посветен на панаирите в Ески-Джумая и Добрич. Под заглавие “Пакостното влияние на панаирите върху търговията и мерките за унищожаването им” е публикувано предложение за тяхното закриване или преобразуване в пазари за добитък, на които да не се продават никакви бакалски и манифактурни стоки.**

В неспокойния период на войни и национални катастрофи, когато дребният производител е притискан от инфлация и държавни реквизиции, не остава възможност за развитие на свободната пазарна ини-циатива. Кризите на световната и националната ико-номика дават своето отрицателно отражение и върху развитието на регионалната търговия и панаирите, като нейна важна част.

След войните настъпва период на частична стабилизация, за която са показателни резултатите от проведения през 1931г. панаир. Тогава са достигнати над 10 милиона лева оборот и около 350 000 лв. приходи за общинската хазна.

Освен че е главният фактор, допринесъл за известността на града и просперитета на неговите жители, панаирът изиграва водеща роля и при определяне на името му.

От 1934 г. Ески Джумая се нарича Търговище - име, което в най-пълна степен съответствана зараждането и развитието на града като панаирен и търговски център през вековете.

Споровете “за” и “против” провеждането на панаира се подновяват след всяка по-слаба в търговско отношение година. Не са малко доводите на противниците му, но привържениците на идеята са водени от верността към традициите и дълбоката убеденост, че панаирът допринася за развитието на търговията в региона с всички положителни последици за града и жителите му. Един от пламенните защитници на тази теза е общественика Асен Каваев, който в разгара на поредната дискусия на страниците на вестник “Обществена трибуна” пише следното:

“Панаирът в Търговище, с готово име, с неотпаднала популярност, биде изоставен. Пренебрегната биде една готова почва за най-модерна изложба и най-могъща популяризация на българската промишленост и индустрия. Въпреки това, обаче, без никаква подготовка, без организация, Вие ще видите на панаира в Търговище от 14 до 21 май, представителите на цялото ръчно и машинно производство на страната ни. Ако към тази популярност в самата страна и вън от нея, към готовите павилиони, които могат да се подобрят, към широкия плац-цяло селище вън от града- се прибави и една заинтересованост на съответната търговско-индустриална камара и държавата, ние считаме, че панаирът в Търговище ще се превърне в една великолепна мострена изложба, свързана с традициите на миналото и разширена и подобрена с придобивките на настоящето.”*