Тази изложба можете да видите за първи път в България по време на панаирната седмица в Търговище, благодарение усилията на Община Търговище, Регионален исторически музей – Търговище и местното Дружество „Приятели на Китай”.

Официално откриване:
12 май 2009 г. от 17 часа в Славейковото училище

Изложбата може да видите в рамките на програмата в "Нощта на музеите" в Търговище на 16 май 2009 г.

Тя е едно от културните мероприятия, организирани от Посолство на Китайската народна република в РБ по случай 60-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България и 50-та годишнина от демократичната реформа в Тибет.
 

От археологическите находки датиращи от старокаменната и новокаменната епохи в Цинхай-тибетското плато на Китай ние откриваме, че Платото е било населено от хора още преди 50 000 – 60 000 години. Разселването на обитателите на Платото става основно преди 5 000 – 6 000 години. В южен и северен Тибет са разкрити множество обекти от новокаменната епоха. Тибетците са наследници на тези хора, това е земята където те умножават „Бод”. „Бод” е преведено на китайски като „Тубо” през времето на династиите Тан /618-907/ и Сон /960-1279/ и като „Дзан” през времето на династията Цин /1644-1911/.
Тубо е разделено на множество държави след третото столетие пр. н.е. Хората в тази част на света сътворяват „Бон”, анимистична религия, силно повлияна от дуалистичната религия на Персия.
През 7 век цар Сондзан Ганбу основава царството Тубо и тубо-обществото се опитва да процъфтява, отваряйки се към други култури. Много млади хора отиват да продължат образованието си в Чан-ан /днешен Си-ан/, столица на династията Тан. И много други отиват да учат будизъм в Индия. Същият период показва, че Европейските и Азиатските цивилизации проправят път към Тибетските области.
Тибетският будизъм разпространява и формира секти в Тибетските райони от 11 до 15 век. Той оказва силно влияние върху различни сектори на суперструктурата: литературата, операта, музиката, танца, фреските, архитектурата, релефната бродерия и скулптурата на Тибетското общество. Тибетското будистко изкуство се оформя и развива всеки изминал ден.
Тибетското народно изкуство е богато и пъстро. Фолклорната литература е цветето, което украсява тибетското изкуство. От бляскавото разнообразие на форми, включително поговорки, народни песни, шеги, разкази и легенди. “Цар Гъсар”, най-дългата епическа поема в света е най-яркият пример. Известна е със завършените системи от шрифтове и уникалното изкуство на представленията. Фолк-операта, фолк-танцът, носиите, архитектурното изкуство, занаятите, маслената скулптура и каменоделството са силно застъпени в Тибетските цветове.
Следвайки създаването на Китайската народна република през 1949 година, Тибетската култура беше развита напълно. Разковничето се крие във факта, че слугите и робите бяха освободени и станаха господари на своята собствена съдба. И Тибетските изкуства също не бяха ограничени от религиозни кръгове, а бяха изпълнени с научно съдържание. По този начин Тибетското изкуство се превърна в изкуство за хората, обслужвайки ги по различни начини.